На 18 март отбелязахме Световния ден на мозъка – може би

На 18 март отбелязахме Световния ден на мозъка – може би един от най-сложните органи в нашето тяло, с който са свързани всички витални процеси.

По този мотив в Университетска болница “Св. Иван Рилски ” в София, където се намира най-голямата Клиника по неврохирургия в България, започват самодейност за показване на признаците и актуалните способи на лекуване на някои от най-честите неврохирургични болести на мозъка. Сред тях са и туморите на вестибуларния уред.

 

За това какви са актуалните трендове в лекуването на тази толкоз сензитивна система беседваме с доцент Красимир Минкин, началник на Центъра по хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в УМБАЛ “Св. Иван Рилски ” и един от най-големите експерти в България в региона на тази патология.

Доц. доктор Красимир Минкин приключва Медицинския университет в София през 2002 година Същата година стартира специализация по неврохирургия в УМБАЛ “Александровска ”, а в интервала 2003-2005 година специализира хирургия на епилепсията и функционална неврохирургия в Клиниката по неврохирургия на болница “Св. Анна ” в Париж (това е един от първите три центъра в света, които вкарват хирургията на епилепсията още през 50-те години на ХХ век). 

През 2007 година доктор Минкин специализира детска неврохирургия и радиохирургия в болница “Ла Тимон ” в Марсилия. Следват къси специализации във водещи неврохирургични центрове в Германия, Италия, Франция, Англия и Япония.

От 2008 година работи като доктор ординатор в УМБАЛ “Св. Иван Рилски ”. Именно там доцент Минкин и доцент Петя Димова създават  Центъра по хирургия на епилепсията, който сплотява неврохирурзи, невролози, неврорадиолози и невропсихолози в мултидисциплинарен екип, отдаден на хирургия на епилепсията.

През 2011 година ръководеният от доктор Минкин екип реализира първата имплантация на система за дълбока мозъчна стимулация при дете с дистония, а през 2013 година – първата имплантация на дълбоки електроди за Паркинсонова болест.

- Какво съставлява вестибуларната система, доцент Минкин?

- Вестибуларната система е многокомпонентна система, с която се занимават както експертите уши-нос-гърло, по този начин и невролози, и неврохирурзи. Има и обособена компетентност отоневрология, която особено има за цел проучване на болесттите на вестибуларния уред.

Най-често казусът е на равнището на вътрешното ухо, където се намират едни мънички камъчета, плуващи в течност, които дават отговор за това да имаме равновесие и да схващаме триизмерното пространство, и позиционирането на тялото в него.

В последна сметка, в случай че би трябвало да изброим съставените елементи в тази система, има вътрешно ухо, нерв, който доближава до него, по-късно минава през вътречерепното пространство, с цел да стигне до мозъчния дънер, който предава информацията на мозъчната кора. 

- Много постоянно дамите, които по-трудно се ориентират в пространството или пък със ставането заран им се вие свят, си слагат диагноза “Мениеров синдром ”. Всъщност, какво съставлява заболяването на Мениер, доцент Минкин?

- Мениеровият синдром е едно от най-честите болести на вестибуларната система и той се дължи на заболяване, което визира вътрешното ухо. През XIX век френският доктор Проспер Мениер разказва класическия симптомокомплекс на безименната тогава болест, състоящ се в периодически рецесии на световъртеж, изменчиво намаляване на слуха в едното ухо и звук в същото ухо.

Не единствено че ги разказва, само че и той съумява да свърже тези нарушавания точно с болестен развой, разрастващ се в ухото, а не в мозъка – както се е смятало до тогава. Тези му открития са довели до кръщаването на Мениеровата болест на него. Днес към момента малко или повече класическата Мениерова болест остава загадка що се отнася до аргументите за нея.

Установено е, че доста други болестни съсояния в тялото могат да доведат до сходни признаци, само че тогава не става въпрос за болест на Мениер, а за Мениероподобен синдром (наричан още псевдомениер).

- Как се слага диагнозата?

- Диагнозата нормално се слага посредством проби, които се вършат от невролози и УНГ експерти. При тези проби главата се слага в разнообразни положения, след което се връща в обикновено и се следи за това по какъв начин пациентът възприема тези промени в пространството, какви са очните придвижвания. Т.е. има си проби, с които може да се ориентира един умел клиницист дали се касае за Мениеров синдром или за нарушавания на нерва. 

Което от своя страна изисква към този момент по-задълбочено изследване с магнитен резонанс, където може да се открие или израстък на нерва, или инфектиране, или пък тип инсулт. Но това, с което ние, неврохирурзите, се занимаваме, е дребна част от нарушаванията на вестибуларната система. Тези, които се дължат на тумори на вестибуларния нерв и които спадат към едни от най-най-сложните за хирургично лекуване тумори.

Всички останали нарушавания се лекуват от невролози или надлежно при експерти уши-нос-гърло. Така че неврохирургията има относително дребна, само че значима роля, тъй като, когато се касае за израстък, нормално единствено неврохирурзите биха могли да оказват помощ. 

- Какво е лекуването на тези нарушавания?

- Когато се касае за Мениеров синдром, има медикаменти, които стабилизират вътрешното ухо. Когато се касае за вертебробазиларна непълнота или проблеми с кръвното налягане, се лекува от невролози с медикаменти, които пречат да се появи трайно нарушаване, т.е. да се появи мозъчен инсулт.

Когато се касае за израстък на вестибуларния нерв, нещо с което характерно се занимаваме в тази болница, нормално се прави от неврохирурзи намеса, при която с отваряне на главата се оперира този израстък, ситуиран във вестибуларния нерв. Като най-важното е, че нашата клиника е известна с това, защото като се изключи че можем да вършим хирургия, можем да вършим и радиохирургия. 

Тя съставлява точно и фокусирано облъчване с йонизираща радиация на тумора, предпазвайки в оптималната степен здравите околни структури. Това е тип на лекуването, което се прави с високоспециализирана инсталация, с която можем да облъчем тумора, без да отваряме главата и е намеса, която изисква значителен опит. Недостатъкът на този лековит способ е невъзможността да се лекуват дейно огромни тумори. Затова при огромни тумори се постанова да прибягваме до композиция от хирургия и радиохирургия. 

Болница “Св. Иван Рилски ” и Клиниката й по неврохирургия е единствената в страната, която разполага с цялостната палитра от лечебни способи при този тип тумори – висококачествено микрохирургично лекуване в условия на интраоперативно електрофизиологично мониториране, стереотактична радиохирургия и опция за оптимално съчетание на тези способи. 

Румяна СТЕФАНОВА